Quedo Prohibido llorar sin aprender,
levantarte un día sin saber que hacer,
tener miedo a tus recuerdos…
Queda prohibido no sonreir a las problemas,
no luchar por lo que quieres,
Abandonarlo todo por miedo,
No conventir en realidad tus sueños…
Queda prohibido no intentar comprender
a las personas,
pensar que sus vidas valen un menos que la tuya,
no saber que cada uno tiene su camino i su dicha.
Queda prohibido no crear tu historia,
no tener un momento para la gente que te necesitan
no comprender que lo que la vida te da,
también te lo quita…
Queda prohibido, no buscar tu felicidad,
no vivir tu vida con una actitud positiva,
no pensar en que podemos ser mejores,
no sentir que sin ti, este mundo no sería igual…
През последните няколко дни в парка до работата ми един дядо свири на саксофон. Дали заради инструмента или заради мелодията, но вдъхва много меланхолия. Може да е и защото напоследък тъгата е основен цвят в душата ми. Посядвам на пейка наблизо и слушам. И се чудя, дали човекът зад саксофона е също тъжен, и дали свири до толкова късно, защото си няма при кого да се прибере и не иска да стои самичък някъде в пуст апартамент сред безразлични сиви стени… Пожелавам си да не е така, и като се прибере, да има някой, който го е чакал и на когото да разкаже за деня си.
…
Застанала под светлината на уличната лампа, пиша за саксофониста и гледам закъснелите двойки, минаващи покрай мен. Изведнъж ми става толкова студено и самотно. Искам при моя любим.
Хановер е един от най-топлите и нормални градове, в които съм била. Мъничко по-голям е от Пловдив като население, но също като Пловдив красив и уютен. Навсякъде цари спокойствие, въпреки чe е работен ден, липсва трескавината на големия забързан град. Тук децата рисуват с тебешир по асфалта, хората пият чай и се припичат на слънце, наблюдават как бръшляна расте и слушат как близката водна скулптура пее.
Красиво е. Дали ще украсят фасадите или ще използват интересни скулпурни елементи за носещите колони, дали ще са простички цветя на входа или ще са пеещи фонтани, независимо дали е стара или нова архитектура или пък неочаквана шарена закачка насред стария площад – всичко си пасва в идеална хармония.
В този град като че ли имат афинитет към ветропоказателите. Почти на всяка сграда, всички уникални. Всички приказно красиви.
Хановер е стар средновековен град. Също така се пада и столица на провинция Долна Саксония. Съответно си има предостатъчно забележителности, които да напълнят фотоапаратите на редовите туристи. Хановерци са намислили много хитроумен начин за туристическа обиколка на главните заблежителности – “Der Rote Faden” – Червената нишка. Червена маркировка минава през целия град покрай всички интересни за разглеждане неща – вижда се на повечето снимки по-долу. На мен лично любимите три са Седмината от Гьотинген, Новото Кметство и прилежащия парк.
Седмината от Гьотинген са седем професора, които протестирали срещу самоволните промени на новия крал в тогавашната конституция, и отказали да положат клетва за вярност към Ернст Аугуст, новонаследилия трона крал на Хановер. Предвид факта, че до този момент Обединеното кралство и Хановер са били управлявани в рамките на персонален съюз (т.е. управлявани от един и същи крал), това си е сериозен пример за демокрация. А сред седмината са били братята Грим, Вилхелм Вебер, Фридрих Далман – никак неслучайни хора.
Кметството изглежда като стара сграда, но истината е, че е построено през 20ти век. Във всеки случай е една от най-красивите постройки и предлага разкошен изглед към града и парка. При все страха ми от високо, не можах да не се кача горе на кулата и да не се порадвам на панорамата. Струва си.
И, разбира се, Машпарк. Същински празник за окото и душата. Можеш да седнеш на поляните и да забравиш, че си в града. Като човек, който винаги издирва водата, където и да се намира, наличието на огромен воден басейн в града автоматично го класира на челни позиции сред големите градове по света.
Набелязани за следващия път: Aegidienkirche, Мариенбург и градините Херенхойзер, които не можах да навестя този път, а са много красиви.
О, да. И гълъбите са все така ужасяващо нагли, навсякъде по света.
Както е известно, имам слабост към Германия. Докато се опитвам да покажа свръх красиви и малко познати места обаче, мисля, че някъде тук в престоя ми е времето за малък поглед как изглежда точно животът там.
Не, Германия не е еманацията на подредеността и спокойния живот, независимо, че това е първото, с което я асоциират. Да, удивително, но като отидете по административен въпрос някъде, в 99% от случаите ще го разрешите без особени усложнения, и служителите не намират за странно да ви упътят, ако не знаете как да постъпите. Удивително, подредили са си живота така, че да не хабят нерви за глупости. Но хайде да не се лъжем, и те са хора, и те правят простотии, и те си имат неуредици, кич и всичко останало.
Кич: В Берлин, на две знакови места – Чекпойнт Чарли, както и до мемориалната църква, точно до стената, полуразрушена от бомбардировките през Втората Световна, има опнати маси с най-кичозните сувенири на света. На места, които трябва да се помнят, за да не потъне поуката от глупостта човешка, хората продават руски военни ушанки, магнитчета за хладилник с надпис “Напускате американската зона” или се снимате с италиански или френски войник пред барикадата.
Неразбории: Много хубаво, дето са покрили фасадите на сгради в ремонт, и скелетата са стабилни и донякъде дори красиви, но за сметка на това строителните работи се случват точно толкова шумно, дезорганизирано и мръсно, както и тук, и представляват също толкова голямо неудобство за хората, както и тук. По пътя от Дортмунд за Флото пък стояхме час и половина в задръстване на иначе спокойна магистрала заради строителни работи по ръкав на път, който се строял вече 12 години – явно и при тях се случва да не си спазят сроковете.
Неразбории2: Социалната им система също не е толкова перфектна, колкото съм чувала да се описва тук от разни хора. Е, и те също си имат просяци по улиците. Да, в центъра.
За сметка на това имат някои неща, за които искрено им завиждам:
Добиват чиста енергия и я ползват. Покрай пътищата им има огромни полета с вятърни генератори, а на едно място дори видях поле със слънчеви клетки. Очевидно има начин да се направи и пак да се запази екологията на района.
Имат книжарници. Като изключим Хеликон, тук в България няма нищо, което да приближава дефиницията за книжарница. Във всеки по-голям град прекарах по няколко блажени часа в огромни храмове на печатното слово. Успях да си купя неща, които не бих и мечтала да се появят на българския пазар.
Не се притесняват да бъдат себе си. Адски ме радваха групичките младежи, които просто си сядаха на земята и се забавляваха. Или пък на младежите, които открито си тананикаха песните, слушани по ай-пода. Тук биха те сметнали за луд
Грижата е грижа за всички. Проличава си от дреболии от типа на това да поставиш карта на жп гарата отлята в брайл – за слепи. Така че, ако си сляп и стъпваш за първи път наоколо, да знаеш къде какво има. Или дреболия като тази да сложиш брутално ясна табела на перона, указваща безопасното разстояние от ръба на перона. При влакове, движещи се поне два пъти по-бързо от най-бързия влак тук, невниманието ти може да ти струва отнесен крайник, или живота ти. Простичко.
Холандия може и да е известна с велосипедите си, но в Холандия не съм била още. Германците обаче със сигурност са конкуренция. Велосипеди се карат навсякъде, във всякакво време, от всякакви хора. Велосипедистите са спокойни хора, и не се притесняват дори когато не карат по предвидени за това алеи. На по-големите булеварди дори има светофари, предвидени специално за велосипедисти. Във влаковете има вагони на по два етажа, предвидени да си ‘паркираш’ колелото на първия и да седнеш на втория. Най-показателната услуга беше ‘велотакси’. Не велосипед под наем – велотакси – настаняваш се на задната седалка и човекът те откарва където пожелаеш с триколесна рикша.
Останалото си е, ами симпатични дребни нещица, които могат да те зарадват навсякъде, които може да пропуснеш в кой да е град по света или да не счетеш за нужно да забележиш. Аз обичам да виждам ежедневностите. Те правят мястото живо. Останалото е история, красота и обич и може да се види на всички картички.
